DvempCooks

Корабчето с червените платна мдааа :)

Завърнах се от морето още преди две седмици, но нещата ме завъртяха тук и чак днес успях да ъплоудна снимки.
Няма много, защото и няма много за снимане.
Догодина мисля да опитам водата на нечие чуждо крайбрежие. Тази година предполагам туристическият сезон ще е много слаб. Въпреки, че бе средата на юли навсякъде беше полупразно. Не ме накефи никак обслужването, тъпните граничат с абсурда на места. Откроиха ми се сервитьорката, която ми донесе топъл айрян и на въпроса ми защо е топъл отговори – ами незнам, дават ми го от кухнята. И също така голям скандал в бар/кафене/нещо си на хотел “Чайка” в Царево. Смешно заведение със смешен персонал без меню. Менюто било от миналата година и затова избягвали да го носят.
Рубриката “Безумности в обслужването” я затварям, защото по презумпция приемам вече, че навсякъде е лошо. Ще пиша похвали, когато ми хареса някъде – пък и така е по-положително някакси.
Първоначално отседнахме в една квартира, после се преместихме.
В първата изобщо не забелязахме, че няма плътни пердета, а стаята се оказа с източно изложение. Сутринта като блесне слънцето, ходи спи.
Моето легло беше до терасата – лягам първата вечер аз, накатала съм си дрехите на рамката на леглото до краката ми, главата ми до вратата. Обаче я оставихме отворена да се проветрява и сега си мисля – дали няма да ми се продуха тиквондера – само това ми трябва да легна болна от първия ден. И затова решавам да се обръщам – завъртях се, преместих си всички дрехи, при което издрънчах с колана и лягам. Отсреща – свети лампа на някаква тераса. Бах маму му. Айде пак същото упражнение. Както и да е, не се разболях.
10 минути по-късно нещо почва да скърца – бичи нещо там от към дограмата.
Дървояд. Кръц кръц….. паузичка.. кръц…..паузичка……….. кръц кръц кръц. Дъвчеше ли това животно в паузите, не мога да си обясня. Едно време имахме сушилник с дървояд в него – дървен сушилник – де сега такава антика. Ставам сутрин за училище и той си плющи вътре. Накрая се разпадна.
На сутринта и като се облещи слънцето ме довърши – сложих един шал, но аз съм от хората, които като се събудят веднъж сутрин и не заспиват повече. 7.30 кукуряк.
На следващият ден триумвиратът реши да лепим вестници на джамовете.
Като се събудихме, слънцето напекло вестниците, така смърдеше на мастило – мамата си трака.
Както и да е свикнахме със слънцето и дървояда.
На следващата седмица обаче до нас дойдоха две семейства с 3 малки дечица – по на 3 години. Врякане, пискане, реване, лаш вратите – то постоянно ставаше течение в тази къща, незнам защо така.
На следващата сутрин след като се настаниха, събуждам се аз сутринта от джангър здраво в коридора – говорене, викане, някакви легени се изсипват. Поглеждам си телефона – 5.40. Седя и си гледам телефона и не мога да асимилирам какво става – викам си развален ми е телефона не може да бъде. 6 и 10 излязоха и 7 и 30 се върнаха със същия джангър. Седим и се гледаме и се чудим какво да правим. На следващата сутрин след същото събуждане решихме да се евакуираме.
Следващата квартира беше по-добра – имаше си щори, телевизора работеше нормално.
Първата вечер там пък влезе един скакалец в стаята – от големите парчета по 10 сантиметра.

Тази лодка исках да я снимам отвътре, като носът тогава щеше да е в центъра, но на и около нея имаше разни хора, които предположих, че може да са собствениците и затова се отказах.