DvempCooks

Почвам една серийка от постове, където ще пиша за безумното обслужване, на което се натъквам често. Не че ми прави кеф да си припомням тези ситуации, но ми се иска да ги запазя по някакъв начин.

1) Хранителния магазин до нас
Хората, които ме познават знаят, че водя непрестанна борба с продавачките и торбичките още преди еко модата – причината ми тогава беше прозаична, не екологична – просто ми беше писнало от всички найлони и найлонки, които се размотаваха вкъщи.
Продавачките са упорити и аз също.
Получавам постоянно реакции от типа на:
“Ама те са безплатни!” – при което обичайно казвам, че няма значение.
Мълчание и роботско продължаване на пъхане на нещата в торбата – при което си вадя нещата от торбата им и си ги слагам в моята.
“Ами ще ви се изцапа торбата!” – при което казвам, че тя е за това.
“Няма да ги съберете в тази торба” – нищо не казвам.
При първата случка – продавача ми дава торба, а аз му казвам,че не я искам защото си имам, той продължава да настоява и щял да ми обясни защо ми я давал (?!) и аз му казах просто да ми маркира нещата и да му платя, което върло го обиди и бележката и рестото ми бяха хвърлени (буквално) с надменост върху продуктите.
При втората случка – след като казвам на бабето, което стои там, че не искам да ми ги слага в торбата, защото си имам, тя продължава да го прави и след като посягам да си прибера нещата ме хваща за ръката – груба грешка беше това. Разкряках се, събрах си нещата със светлинна скорост и повече не им стъпих.

2) Магазина срещу УниКредит на ул. Аксаков в София
Който има вход и прозорец за продаване – влизам да си купя сладолед и вода. Купувам си отвътре минерална вода и си поръчвам сладолед и ми се казва, че сладоледа се купува отвън. При което аз излизам отвън и чакам още три клиента да минат вътре, които бяха след мен, за да ми сложи сладолед (който е вътре в магазина). И ми обърка сладоледа – казах тофи карамел, а получих шоколад с карамел.

3) Обслужването в сладкарница Теа
Няма път да сме били там и да не сме потресени колко е зле. Откъде ги взимат тия момченца незнам. Или забравят нещо или като го питаш нищо не знае, супер бавно е винаги. Там където е бара и взимат поръчката е като кокошарник – не е възможно да седнеш на някоя от по близките маси до бара – главата ще ти стане на балон.

4) Още една сладоледена история
Купуваме си сладолед преди да влезем на кино. Поръчвам си Френска ванилия и продавачката ми казва – “Обаче имайте напредвид че е Френска ванилия” – при което аз питам “Каква е разликата с обикновенната?” при което тя отговаря – “Ами незнам, аз сладолед не ям”.