Случки
Няколко бъдита имаше предните десетина дни, от които ми се открои следният случай.
Една жена се качи в трамвая и започна да каканиже нещо. Беше далече от мен и така и не я чух за какво точно става въпрос, беше нещо, че й трябват пари и Бог да ви помогне и Бог така и онака, дъра бъра Бог, дъра бъра Бог и бърбори ли бърбори става вече спирка и половина, хората почнаха да се изнервят и започнаха да й казват да млъкне. Като врякна тая жена – няма да млъкна, мръсници, долни говеда, защо никой не помагал, да умрете, дъщеря й я влачили по болниците, и на нас така да ни се случи – кълне и кълне.
Слезе слава богу.
Днес пък, ужасно смешно ми стана. Върви си срещу мен по тротоара една баба – типично бабе от село, с черните дрехи и чорапи, стари бели гуменки, басмяна кърпа на главата, и платнена чанта под мишница и хоп извади един мобилен и нещо набра там професионално и взе да говори. Като се разминахме не издържах и се захилих – не се подигравам в никакъв случай, защото много уважавам възрастни хора, които са в крак с живота и не се отказват да се учат на нови неща, заради това, че видиш ли били стари.
Но беше странна картина, достойна за снимка.
