Пролетно І
Кокос
Когато бях малка четях разни пиратски и приключенски романи. Там винаги имаше сцена където корабокрушенец/пират попада на самотен остров след много приключения и отпива глътка животоспасяващ божествен нектар, амброзия на тропика – сока от пресен, студен, току що обрулен от палма, зелен кокосов орех.
Нанайци.
От тогава съм в преследване на този вкус така както съм си го представяла. Кококсовият орех натурал и разни неща в кутийки не се доближават изобщо до представите ми. Представям си го като в реклама на Баунти. Млечно бяло, ледено студено с дъх и вкус на кокос, сладко, нежно и гладко като сметана.
Първият път когато опитах кокос, истински, а не стърготини беше когато отвориха Метро в Пловдив. След като грандиозните денонощни опашки за перални и печки се разминаха, отидохме до там и това беше една от покупките – кафяв орех, узрял. Майка ми го дупчи с нож, тирбушон, чук за пържоли и сатър. Вътре имаше ядка, която беше мазна и имаше силен вкус на кокос и белезникава течност.
Вторият път беше преди около 2 години, когато си купих кутийка с така нареченото Coconut Milk. Това се произвежда от месото на кокоса се оказа. Безумен вкус на сапун със захар. Ако не сте го опитвали – Недейте. Засега заема второ място във вечната ми класация на гадни вкусове.
И най-накрая имах своя шанс – истински зелен кокосов орех, само мой, със сламка ме очакваше да вкуся … разочарованието. Признах си, че това което си представям не съществува. Вкусът беше почти никакъв – слабо сладникав и тревист, с далечен привкус на кокос, течността беше прозрачна. Местните си поръчваха сока в пластмасови чаши – обръщаха го върху някаква машина, която е и хладилник и изтичайки се охлаждаше.
Обмислям възможни комбинации от мляко и кокос, които да произведат Вкуса.
Книги
След последната екскурзия притежавам това. Не съм я виждала по нашите книжарници. Много съм доволна – фен съм на Джейми Оливър, но още повече на Дженаро. Начинът, по който пише и говори показва начина, по който чуства храната и готвенето – същия, по който я чуствам и аз – не просто като продукти и производни на продукти, с които да си напълниш корема, а смесица от удоволствие от самото приготвяне, от ястието и неговия аромат, вкус и текстура, спомени, които извиква в теб, очакване, експеримент, наслада от това, че си приготвил нещо съвсем различно от това, което е било в суров вид, магия, любов и още и още…
Обичам да експериментирам с нови рецепти и да приготвям педантично стари и изпробвани, да режа зеленчуци и да се наслаждавам на свежестта им и на соковете, които изпускат, да забивам пръсти в меко тесто, да облизвам остатъците от разбита сметана от купата и да ям и да готвя и да ям, докато готвя. Обичам и книги, в които хората се отдават на същата страст – четенето им ме убеждава, че не съм само аз :)
Списък с тях до сега
Ако искаш да си легнеш с мен…, сготви ми! – Антъни Капела
Афродита – Изабел Алиенде
Когато душата похапва – Пенка Михова
и разбира се
Passione – Gennaro Contaldo
Линк към сайта на ресторанта.
Орехчета
Най-после – готови :). Любимите ми сладки. Познати ми напомниха за тях преди нова година, тъй като майката на един от тях ги прави за празника. Аз също ги правех, но поради липса на време не съм от две три години. Приватизирах формата от вкъщи и вече е в мои владения.