Сначала он подумал так:
“Это – жжжжжж – неспроста! Зря никто жужжать не станет. Само дерево жужжать
не может. Значит, тут кто-то жужжит. А зачем тебе жужжать, если ты – не пчела?
По-моему, так!”
Потом он еще подумал-подумал и сказал про себя:
“А зачем на свете пчелы? Для того, чтобы делать мед! По-моему, так!”
Тут он поднялся и сказал:
“А зачем на свете мед? Для того, чтобы я его ел!
По-моему, так, а не иначе!”
http://winnie-the-pooh.ru
Като цяло не обичам есента. В града тя е мрачна, сива, кална и дъждовна. Като малка я свързвах със започването на училище, със ставането рано сутрин, прибирането по тъмното вечер след втора смяна. В Пловдив живея в Тракия до една поляна (всички хора живеещи в Тракия започват обяснението къде им е блока с “ами там има една голяма поляна”) и стигането на спирката е сложна логистична операция да се прекоси наводненото и кално пространство. Който кмет сложи пътеки по поляните съм решила да гласувам за него до гроб.
Иначе печена тиква много обичам, печени ябълки също. Малко хора ги ядат, защото изглеждат като извадени от боклука. Обичам ги топли и последният път като правих ги ядох с боровинков сладолед.
Продукти:
Ябълки, захар, канела, масло
Приготвяне:
Издълбавам ябълките – първо с ножче изрязвам конус около дръжката, махам с него по-голямата част от семките, после с лъжичка обирам останалите. Смесвам в купичка захар – по около 2 чаени лъжици на ябълка и канелата. Тя е на вкус, аз сложих 1 равна чаена лъжичка за 5 ябълки. Напълват се ябълките със захарта и отгоре им се слага бучица масло. В тавичката където ще се пекат се слага малко вода. Пекох ги на 220 градуса около половин час на конвекция.
Печена Тиква
Тиква не можах да опека на чудото, иначе вкъщи я правим съвсем просто – нарязва се тиквата на локумчета и се поръсва със захар (много), малко вода на дъното и се пече. Напоследък нашите я правят и като я заливат със захарен сироп.
Ето и една илюстрация на възможностите на печката. За съжаление вече патладжаните са твърде семчести, но все пак.
Салата с патладжан
Продукти
2 едри патладжана
майонеза
чесън
копър
сол, оцет
орехи по желание
Приготвяне
Надупчват се добре патладжаните (отрязва им се дръжката) и се слагат на 70% мощност за около 30 минути – на 15 се обръщат и се понамачкват – когато са омекнали са готови.
След това се разрязват по дължина и се обира с лъжица каквото може от семките. Аз правя така – там където е била дръжката остава по сурово и дебело го бочвам с една вилица и го държа да не бяга, а с другата ръка действам с лъжицата. След като обера семките, изстъргвам месото и го нарязвам по на ситно. Слагам му от другите продукти на вкус. Става много приятна салатка, която може да се ползва да си я мажеш на хляб самостоятелно или като гарнитура към нещо друго.
Което е по-важно – не се занимавам да търкалям патладжани по котлона и да ми се умирисва цялата кухня барабар с мен.
Тъй като все още нямаме нормална печка готвя с микровълнова, марка ТЦМ :))) обаче си работи много добре.
Разполага със следните фичъри – микровълни, конвекция и грил.
Сега ще им направя една бърза разборка.
Микровълни
Чела съм няколко статии, според които микровълните са вредни. От тях разбрах горе долу следното – че разрушават храната на някакво молекулно ниво, от което следва че ядеш някаква мутирала храна, която не е ясно как ще ти навреди. (Това разбрах, ако не е така, простете.) Чела съм и ответните опровергаващи статии. В крайна сметка реших да гласувам в полза на микрото.
Освен обикновенното затопляне с микровълните може и да се готви. Резултатите са изненадващи винаги когато се прави нещо ново, изобщо в началото като я ползвах всяко ястие си беше малък експеримент. Вече мога да предвидя горе долу как ще реагират различните храни.
- Гърмят освен яйца – мазни неща и неща с ципа – месо, дроб, ориз, риба.
- Колкото по дълго се прави нещо толкова по дехидратирано и твърдо става – Топлината се концентрира в центъра на това което се готви. Правих сладки веднъж с мармалад – като полумесеци, легнали настрани. Първата партида се отвори и мармалада изтече отвън. Обрах горещия мармалад, изчегъртах и измих чинията и реших да се изхитря – затворих сладките отгоре като топчета и самодоволно ги метнах вътре. След 3 минути гледам че всички са се отворили като чинийки и мармалада се пържи вътре. След като изстинаха направо се циментира.
- Всякакви теста се държат странно – Но най-странно тестото с мая. Когато се пече кекс изпичането става твърде бързо и няма време да се надигне. Също така остава анемичен и грозен.
- Всякакви зеленчуци ако се готвят твърде дълго стават гумени – освен зеле, то става кашаво.
Конвекция
Това си е горещ въздух, който циркулира в печката. Всичко, което се пече на това много бързо хваща коричка и докато се опече отвътре, отвън изгаря. Също така, ако е долепено до чинията отдолу, няма какво да го опече и ще остане сурово.
Най-големият ми провал досега с конвекцията са едни дробчета. Щяха да са панирани, но като почнаха да ми експлоадират в тигана ми се отщя. Доразбърках панировката с още брашно, шляпнах вътре дробовете и стана някакъв дракулски кекс-мекс-пай. Пекох го около 2 часа на конвекцията и нищо не стана – остана си чисто сурово вътре.
Грил
Много е маломощен и смотан моя грил и не го ползвам изобщо. Ако си купувате печка с грил непременно се интересувайте колко е мощен. Едни кюфтенца, които на най-обикновенния партигрил стават за 10, 15 минути съм ги пекла 1 час.
